Пещерата дълбоко в скалите

Фрости дойде и заледи всичко ХД

Да де заледи само Водата ама Пещерата найци. Сирена погледна леда и се усмихна. Изведнъж топлите течения на морето почнаха да топят леда и не след дълго всичко си беше нормално.

Фрости се засмя хД

Сирена си отиде в стаята и си седна на странното легло. (тия там всичко в формата на мида какво да се прави) и се огледна на другата част на мидата. тя си взе една книга и започна да чете, а морфи се сгуши в нея.

Фрости се появи до леглото, като беше допрял един блейд от вторите (кристалните хД) до врътъ й...

Сирена го погледна и въздъхна.
-Какво искаш от мен? Не съм вършила нередности напоследък, ако баща ми те е пратил кажи му, че не искам никой да ми пречи.

Аз не работя за никой... Тук съм по собствена воля... Искам да те убия...

-Като всички останали.
Каза тя като стана на вода и се събра зад него. Тя си бешеш сложила ръката на раменето му и му подшушна на ухо.
-Миличък аз не съм реално същество. Расата ми е такава, че и да не искам съм мъртва.

Хъх... Тогаа що не си в Ада?

-Расата ми не го позволява. Дори и да ме убиеш аз пак ще си остана тук, но всичко добро в мен ще е изчезнало и ще почна с масовите убийства на пирати и корабокрушенци.

Звучи ми прекрасно... - каза той, като в следващия момент Кристалното Острие беше забито в корема й...

И след няколко минути всичко светна, а Фрости чу някаква песен, която по странното причина го караше да си забие меча в сърцето. Фрости бавно почна да го насочва а Сирена седна на един стол и продължи да си пее.

П.П:Ем тя е Сирена а това е най известното нещо което те правят. Чрез песен примамват мъжете към гибел.

Едната половина на Фрости беше в пълно съзнание, но не й пукаше за физическото тяло на момчето... Фрости си заби меча там където би трябвало да има сърце, но нищо не се случи... хД

Тя го погледна като стана и се залепи за стената.
-Ама ти какво си?

Това не ти влиза в работата... - каза той, като бавно измъкна блейда... От дупката не потече кръв...

Тя го погледна с окорени очи.
-И казваш че не си слуга на баща ми. Е това е странно.

Аз не съм слуга на никой... - отговори той, като стисна здраво блейда...

-Добре, а сега ме остави намира.
Каза тя. Изведнъж се чу ужасен шум се едно нещо се е блъснало в скалата.
-ДА бе вярно от тук има ехо навън.

Фрости замахна с блейда към нея..

Тя само приклекна и му ритна китката на ръката като той пусна Блейда. Сирена се изправи и го погледна.
-Какво ти става искам само малко тишина. Достатъчни са ми ония дето се блъскат всеки път щом си изтананикам някоя мелодия.

Фрости я погледна в очите...

Сирена пък не го погледна и отиде в отвора дето имаше вода. Тя я докосна като прие Формата на Сирена (тая с опашката дето) и го погледна.
-Марш, че ми писна от теб.

Фрости си седеше и я гледаше...

-Махай се. Не разбра ли, че няма да узнаеш начина по който да ме убиеш.
Каза тя като почна да си играе във водата и да мокри рибешката опашка.